Идването на пролетта носи приятно настроение на повечето хора, но има и такива, които сякаш не могат да се зарадват. По-дългите дни и по-топлото време през пролетта могат да причинят физически и емоционален дискомфорт на хората, страдащи от т.нар. "пролетна депресия".
Съвсем нормално е с промяната на сезоните да се променя и нашето тяло, тонусът ни, енергията ни, желанието да се срещаме с приятели, както и сънят ни. Ето защо много често тези сезонни промени в настроението се описват не съвсем точно и като сезонно-афективни разстройства. Защо казвам не съвсем точно, ами защото хората със сезонно-афективни разстройства не просто са тъжни и унили, а изпитват липса на ресурси да се справят сами със състояние, което е отдавна известно и се нарича депресия.
Депресията лесно може да ни заблуди и да се маскира с обичайни соматични оплаквания. Привържениците на теорията за сезонните депресии описват различни симптоми за студените и топлите месеци - например "зимната депресия" свързват със загуба на енергия, хиперсомния и напълняване следствие повишен апетит, а по време на "топлите" сезони - по-скоро открояват безпокойство, тревога, загуба на апетит и безсъние.
Летните и пролетните депресии могат да са много неприятни като преживяване и докато обичайно се радваме на слънцето и високите температури в същият момент за други това може да е свързано със сериозен дискомфорт, който засегнатите описват като "неспособност да усетиш щастието, когато хората около теб са щастливи".
Разбира се конкретни причинители за тези състояния няма да откриете (макар, че сигурно сте чели, че географското местоположение е рисков фактор), но повечето изследователи се обединяват около идеята за химичните промени, на които е изложен мозъкът ни и влиянието на стресови житейски събития. Няма да коментирам точността на термина "сезонно-афективните разстройства" като диагностична категория, по-скоро искам да насоча вниманието към онези симптоми, които се включват в картината на клиничната депресия. Когато човек е в депресия определено се чувства зле, но и винаги си намира причини да не потърси професионална помощ. Да понякога е нормално да сме тъжни, да имаме "лоши дни", но когато това продължава със седмици задължително трябва да поговорим с някого за това.
Погледнете списъка със симптоми и оплаквания - те са ориентир:
- потиснато настроение
- загуба на интерес към обичайни интереси и занимания
- повишена умора
- безперспективност
- понижена самооценка
- проблеми със съня
- промени в апетита
- проблеми с концентрацията
- чувство на вина
- суицидни мисли
Ако сте подложени на тези преживявания повече от месец, то е време да потърсите професионална помощ. Една препоръчителна първа стъпка е да се обърнете към личния си лекар, който да помогне при изясняване на състоянието ви и/или да ви насочи към специалист по психично здраве.