В източната философия често гневът се сравнява с малко дете, което плаче за майка си. Тогава, когато бебето плаче - майката го взема в скута си, слуша го и наблюдава внимателно, за да разбере какво не е както трябва. Нежното внимание, с което майката дарява детето си в този момент има успокояващ ефект върху бебето. По същият начин и ние можем да прегърнем собственият си гняв, за да получим утеха. Не е необходимо да отхвърляме гнева си, защото той е част от нас и точно както бебето се нуждае от майката, така и гневът се нуждае от нашата любов и изслушване.
След като бебето е спокойно и сигурно в скута на майка си, тя разбира например, че то има висока температура или е гладно. По същият начин и когато ние сме спокойни и в равновесие можем да погледнем в дълбочините на нашия гняв и да видим по-ясно причините, които повишават или предизвикват гнева ни.
Когато ние сме ядосани е добре да се въздържаме от това да казваме или правим каквото и да е. В този момент може да изпитаме нужда да се отдръпнем от човека или ситуацията, които поливат и подхранват семената на гнева в нас. Трябва ни време, за да си върнем равновесието и спокойствието, за да сме отново себе си.
В такива случаи е подходящо да се практикува спокойно дишане или да се съчетае с разходка на открито, това ще ни помогне да се успокоим и да обновим ума и тялото си.
Едва след като се почувстваме в равновесие и в спокойствие можем да обмислим в дълбочина и да разгледаме причините, поради които даден човек или ситуация са отприщили гнева в нас.
Често, когато имаме трудности в общуването с определен човек може да се окаже, че той или тя има черти, които отразяват слабости в нашият собствен характер, които не ни е приятно да виждаме. Ето защо колкото повече израстваме в любовта си към нас самите, толкова по-устойчиви и приемащи себе си и гнева си можем да бъдем.